понеделник, 15 януари 2018 г.

Винен кебап / Wine kebab


Развалихте ли коледната украса вече? Знам, че някои сте го направили още след Ивановден, други този уикенд, а трети като мен явно чакат специален знак от съдбата за тази цел. Може да ви се види много безотговорно, че още не съм го направила, но мога да ви кажа, че в моя защита това нищо не е - една година я държах до март, защото все още имаше сняг навън и мандарини у дома! И това, ако е не е причина!

Но сериозно, ако видите количеството украси у дома, ще разберете, че това далече не е работа за няколко часа и съвсем съзнателно събирам сили за това. Освен това, таман да се наканя и ето на, снегът дойде. ( Той снегът и студът все така прави, баш като минат празниците и вече почнеш да пропускаш мечтите си за пролет и слънце)

Е, такова е каквото е, както се казва. "Лошото" време винаги ми отваря апетита, а пък какво по-добро за седмична вечеря от един вкусен винен кебап. Не мога да кажа, че е вечеря, която ще ви отнеме 20 минути за готвене, но затова пък ще ви подсигури такава за няколко дена, ако не се олеете с порцията ( което признавам си съществува като риск, защото е мнооого вкусно).
Хубавото на тази рецепта е, че хвърляш всичко в едно тенджере и не го мислиш после. То си къкри, у дома  започва да ухае, навън снегът вали, а  ти си тактуваш с крака, обути във вълнените чорапи от баба.


Няма нужда да се косите и за презентация, защото всеки българин знае, че колкото и завиткано да го сервирате, накрая пак ще топите от хляба в апетитния сос. Даже сега докато ви пиша устата ми се пълни със жажда за това ястие и не виждам смисъл да протаквам, а да си затопля купичка от апетитната гозба, която си направих вчера за вечеря. 


Ето и как да си го направите:
Около 1 кг свинско месо
4-5 бр. лук ( големи до средни)
2 бр. морков
1 ч.ч червено вино
1-2 с.л. брашно
2-3 с.л. доматен пюре
1-2 бр. дафинов лист
магданоз
червен пипер
черен пипер на зърна
сол


Както виждате всичко е много лесно и достъпно като продукти. Може да сложите по-малко или повече от подправките, в зависимост дали ви понасят и обичате по-ухани или по-умерени ястия.
Започвам като нарязвам морковите и месото на средно големи парчета.

                         

Лука нарязвам на ситно, като за да не ми изтекат очите си помагам с чопъра. Не го пестете - лукът се почти стопява в соса, но все пак го сгъстява, което му придава тази плътност и аромат.


И кажи речи, с подготовката сме готови :) В по-голяма и дълбока тенджера сложете олио на дъното, нека да го облее цялото.
Запържете месото за кратко от всички страни, а след това добавете лука и морковите и пържете още малко, така че поомекнат зеленчуците.
Не е нужно да имат загар, все пак яденето ще се ври после :)


Прибавете подправките червения пипер и брашното и разбъркайте, за да се разнесат добре по всички продукти.


След като запържим за още една минута добавете виното и топла вода, колкото да го облее. 
Тук може да добавите и доматите, но те бавят възвирането на ястието затова по-често се прибавят към края на готвенето. Вие преценете кое ви е по-удобно - аз често го слагам и в началото.


Прибавям няколко зърна черен пипер и дафиновия лист и оставям ястието да заври на максимална температура а след това намалявам и оставям да къкри до готовност.


Когато кебапа  е готов, поръсвам със ситно нарязан магданоз и гарнирам с варен ориз. ( Може и картофено пюре)



Е, има ли по-вкусно зимно ястие, кажете? 
Обожавам го!



Надявам се да съм ви дала малко "храна за размисъл" и още тези дни да ми се похвалили, че и вие сте си наготвили малко вкусен винен кебап. И не забравяйте - какво е винен кебап без гарнитура от червено вино :) 
Усмихната седмица, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

неделя, 14 януари 2018 г.

Резултати от програмата за отслабване на Forever : FIT 9


Ех, какво щях да правя ако в неделя сутрин хората не си ремонтират жилищата и не пренасят арматура по стълбите. Щях само да се наслаждавам на центрофугата на съседката и галопирането на онзи кон, който наричат куче от горния етаж. Нищо лошо против кучетата разбира се, аз самата ги обожавам повече от всеки друг, но някои от тях не са за апартамент и определено не трябва да ги държиш у дома, колкото и да те мързи да ги изкараш в този студ. Е, станалото станало и без това работа ме чака.
Започвам деня си с чаша вода и първите добавки,а съвсем скоро съм в настроение да ви споделя и своите резултати от програмата за отслабване Фит 9, за която ви говорех преди десет дни. Много от вас проявиха интерес, затова моя отговорност е да ви споделя всичките си впечатления, какви резултати постигнах, как се чувствах и как оценявам самата програма като цяло.


Първо впечатление: Програмата работи. Как и доколко, наистина зависи от всеки!Аз съм голям инат и ако ще правя нещо, го правя на дословно. Това само само девет дни по-дяволите. Изкарвала съм и повече без ядене след зверски махмурлук. :)

Второ впечатление: Вие избирате дали да бъде да отслабване или детокс. Като цяло първата част от програмите им е по скоро за детокс, а не за отслабване. Имате много опции да си набавяте допълнително храна - плодове, зеленчуци, след втория ден и риба, ориз и т.н. Така се случи при мен обаче, че заради протеиновите шейкове не изпитвах глад в стомаха, а по-скоро стария добър навик да бутна нещо в устата ( не си мислете глупости сега)
Това беше най-трудната част да не се изкуша все пак да ям от позволените неща, само защото мога, но истината е, че не ми бяха необходими. Аз обаче съм амбициозна и реших, че ще направя всичко на макс, защото честно казано осен да отслабна искам да премахна точно този навик и то е вечно да дъвчеш нещо, било то дали си гладен, дали ти е случайно или просто защото имаш възможност и сега ти е паднало.

Третото впечатление: Ако заложите на 30 минутни упражнения на ден, със сигурност ще отслабнете! Това може да звучи като откриване на топлата вода, но нека да бъда по-ясна. Тук за упражнения се считат и 30 минутна по-бърза разходка,йога и някакви такива супер леки раздвижващи неща. Аз обаче не си бях вдигала дупето за целта от месеци и най-трудното нещо е да почна. Йогата леко ме изнервя с това постоянно изчистване на ума, което не може да стане при мен, защото в моя мозък сякаш има хиперактивен хамстер, който бяга непрекъснато в колелото. Затова заложих на упражнения, които ползвам от доста време. На телефона си свалям приложение - 30-дневно предизвикателство, като всеки ден правиш различни упражнение,които можеш да направиш в къщи. Отварят се ден за ден и те държат мотивирани, когато виждаш как ги отмяташ едно по едно. Аз стартирам две наведнъж - едно за крака и едно за корема. Започва се много лесно и всеки ден се качва натоварването, но много плавно. Пак повтарям, на този етап това не е необходим, но за човек като мен, който има тренинг и няма как да не натовари тая 30 минутна разходка at all. Иначе приложението е е по-полезно за тези от вас, които ще направят и втората част на програмата FIT 15, която залага повече на домашните упражнения и аз реших веднага да продължа с нея, тъй като съм доволна от резултатите от първата част.

Четвърто впечатление: Никога досега не съм имала толкова много енергия, когато стартирам диета. По-скоро обратното. През първите два дни от програмата обаче се пие доста често гела от алое вера и О, Гоже Босподи! Обикалях навън, срещах се с хора, пиех си шоколадовия шейк, а вечер дори не ми се спеше. Реших, че гелът наистина е жизненоважна част от програмата, затова , ако някога реша да правя пак отслабване по друг начин, ще си взема просто няколко туби от него. Казах ви, че вече съм го пила, но пиех по 60 мл на ден максимум - малко икономия трябва, това алое да не ти расте по дърветата ( не баш, че не, ама разбирате какво искам да кажа).
Обаче в програмата пиеш по половин литър на ден и мога да ви кажа, че направо реших нерешената хипотеза на Ходж. (язък, че забравих да си я запиша)

Пето: Пийте вода, изключете солта! Това ако направите за тези девет дена, просто ще виждате как изчезват ластичните отпечатъци по коремчето.

И така,ето резултатите: За девет дни успях да сваля три килограма, което значи по килограм а три дни, което не е никак малко. Това не  е загубена вода, а наистина мазнини. Кожата ми лъщи, нямам никакви неравности, а след измерване на мерките преди и след мога да кажа и загубените сантиметри:
от ханша- минус 4 см
бедра- минус 2 см
талия- минус 6 см
бицепс - минус 4 см
гърди - минус 3 см
прасци - няма промяна ( но там при мен е само мускул)
С тези три килограма, изпълних и желаната от мен цел, която си бях поставила,плюс това, че не наръфах джапанка. :)
За да съм още по-полезна обаче, реших да споделя с вас и дневника, който си водех, по време на програма, за да може да видите как ми се отразяваше във всеки един от дните.

Дневник:
Първи ден: Минава доста добре. Огладнях едва към четири следобед, но защото съм магаре, решавам, че няма да ям нищо този ден. Един ден на пост няма да ми се отрази след след пицата и толумбичките от предната вечер.
Не успях да направя упражненията сутрин, а само един час ходене по задачи по град, но свърши работа.
След вечеря обаче, реших да се напъна малко и направих 30 малки преси, 30 колело упражнения и 30 балетни туистове.
Вече върви към един вечерта, а  на мен не ми се спи и има прилив на енергия. Решавам, че утре трябва да стана още по-рано и да започна програмата по-рано, тъй като сокът от алое енергизира доста и не трябва да предрусвам с него.

Втори ден: събуждам се, пия първата добавка и поспивам още половин час, тъй като трябва поне толкова докато може да пиеш алоето. Студено е и хич не ми се пие вода тази сутрин, но ще си дам зор по нататък.
след първите няколко добавки и чаши с вода се чувствам доста по-енергична и ми се обажда приятел да се видим. Решавам да направя интензивни упражнения и след това да излеза с него  на още една разходка, като ще си взема шоколадовия шейк с мен.
Вечерта отново съм в приповдигнато настроение и от чисто здрав разум решавам да хапна половин грейпфрут за вечеря, въпреки, че не мога да кажа, че не мога да мина и без него.

Трети ден: Събота. Едвам ставам. Вечерта гледай сдухан филм и точно защото съм инат го изгледах докрай, а после реших, че трябва да гледам нещо по-забавно за да мога да заспя. Стоях до късно, сънувах кошмари и просто съм парцал. Вдигам се колкото да пия първите добавки  се пъхам в леглото, докато стане време за алоето. Чета новини на таблета, отговарям на коментари и се чух със сестра ми, за да мога да видя бебето и да може да си обсъждаме колко сме грозни рано сутрин по сестрински. Започвам да се чувствам отпаднала и успявам да направя упражненията чак в шест.

Четвърти ден: Омг, днес направо се събуждам гладна. За първи път от четири дена, усещам, че явно намалената порция на гел алое вера оказва това голямо влияние. Закусвам по програмата и решавам да хапна половин риба пъстърва за закуско-обяд, за да имам някакви сили. Продължавам с вода и упражнения и ето, че отново съм на линия. Отивам на гост на майка ми, като си взимам обедната порция добавки с мен,, а се връщам за вечеря. а вечеря хапвам останала половинка от рибата и другата половинка от грейпфрута от онзи ден. Бързо след това пак имам енергия и решавам да размразявам фризера в десет вечерта ( мнооого необмислено решение. Съжалявам за това в четири, когато си лягам :))

Пети ден: Въпреки всичко ставам сравнително рано и успявам ад изпълня сутрешната програма, без упражненията. Но не усещам глад или не се чувствам отпаднала, въпреки късното лягане. Малко по-късно спира тока и аз поглеждам фактурата, че е последния ден за плащане. Получавам лек инфаркт и тръгвам да слизам скоростно по стълбите да моля тия от ЧЕЗ за прошка, че ей сега ще ида отсреща да го платя, за да не плащам 50 лв. за включване. С изненада откривам, че е просто типичното за БГ спиране на тока и се качвам по стълбите, успокоявайки сърцето си с длан. После поглеждам, че не е било на 8-ми , а на 18-ти. Тоя ужас така и неми даде мира и решавам да изляза навън да си го платя, да ми е спокойно. Маам гащи по града цял ден и накрая реших, че нямам сили за упражнения след изгорените 2000 заради ЧЕЗ. Хапвам половин риба - пъстърва и си лягам. Утре ще наваксам.
Шести ден: Мноого мотивирана. Всичко пия навреме и решавам да направя по-сериозни упражнения. Слагам килимчето на пода, една бутилка вода, надувам музиката и почвам.65 - балетни туистове, 65 кобри, 65 странични преси, 65 колела, 65 преси на пети, 65 повдигания на дупето и 2 мин. планка. Прилив на серотонин - настроение на макс.
Вечеря - половин риба и няколко резена пуешки салам.


Седми ден: Спазване на програмата идеално - вода,добавки,упражнения,но промяна в храненето. Умирах си за кисело зеле. Късна доставка от приятел на кисело зеле за вечеря ( без олио, само с червен лют пипер) и две яйца на очи за обяд.

Осми ден: Програмата без проблем е изпълнена. Храна този път е цяла пъстърва.

Девети ден ( последен): Вече се чувствам отслабнала и се изкушавам да се премеря, но ще изчакам до утре. Ям кисели краставички, риба и от пуешкия салам през деня. Чувствам се добре.
Бележки:  Определено пиех повече от осем чаши вода,защото почнеш ли да гориш мазнини, устата ти пресъхва доста.

Не правех упражненията сутрин, тъй като сутрин не съм човека, който искам да бъда:)
Рибата пекох върху хартия за печене, само подправена със италиански подправки и лют пипер. без сол. Стремях се да си пека прясна точно преди ядене, защото е най-сочна и вкусна така.
Шоколадовия шейк е много вкусен, но аз определено не обичам да ям сладникав на закуска. И все пак свикнах, но ще взема да им кажа да направят такъв с вкус на бекон.:)

В заключение: Както някои вече ми писаха, няма хапче за отслабване за целта. Това, което ми хареса тук обаче е това - програмата, която не само те мотивира и ти дава доста твърд краен срок, което е доста успокояващо, но и енергията, която предоставя. 

Полезните съставки в добавките ти помагат да запазиш силите си за тази драстична промяна в живота си досега, което определено е шок за организма. Както казах, това не е продукт, а програма, която включва промяна в храненето и упражнения, но нека да приемем, че доста хора имат нужда от помощ точно в тази посока, от структуриран план и затова се обръщат към личен треньор за целта. Аз обичам да се справям с нещата сама, затова тази опция ми допадна. 

Разбира се, че може да постигнете същите и дори по-добри резултати, ако спрете храна и наблегнете на упражнения, но винаги е по-лесно да се каже, отколкото направи. Аз се радвам , че опитах и точно затова продължавам с втора фаза. При нея има доста повече хранене и ще се опитам да не съм такъв максималист, но се радвам, че направих първата крачка към загубата на тези досадни килца, които ме караха да се чувствам като леберкез в най-готините си панталони. Всяко отслабване изисква време, все пак не сте ги качили за ден -два, нормално е да  да ги свалите също за определено време, но тази работа с първо девет, после петнайсет дена е доста добра измислено, тъй като те успокоява крайния срок. При мен проработи,ще се радвам, да споделите и вие, ако го направите.


П.п. Който все още се интересува за програмата, може да ми пише на мейла, който е в дясната лента на блога или на на страничката на блога ;)
Надявам се да съм ви била полезна и лек и усмихнат ден, приятели!


 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

петък, 12 януари 2018 г.

Понички - фунийки с шоколад / Baked cartocci with chocolate


Много неща мога да кажа за днешната рецепта и пак няма да са достатъчни. ( А знаете, че ме бива в приказките :) ) Отдавна исках да опитам този вид понички, защото са толкова привлекателни поради толкова много причини. Не са типичните ви там понички, ами такива, че да може да виждате плънката и още повече да ви се дояжда!


Освен, че са във формата на фунийки, са и печени, което най-много ми харесва в рецептата. Не обичам да пържа понички по ред причини, но ако вие си падате по по-мазничко, тя е пригодна и за двата варианта.


За пълнежа хич не съм се и чудила. Вуйчо ми последно ме молеше за понички с шоколад, а у дома имах няколко останали пудинга.
Реших да не ги пълня с течен шоколад, защото е по-сух и не след дълго и самите понички изсъхват. При все че и тук са печени, сметнах че наситения, пухкав крем ще е по-добрия избор и бях права.
Разбира се, обогатих пудинга с един брой тъмен шоколад, за да може да бъде наистина наистина шоколадово.


Едвам изтърпях да снимам, за да мога да заровя пръсти в тези чудесни фунийки. Ако и вие искате да ги направите, запишете си рецептата , която следва сега:
Необходими продукти:
500 г био пшеничено брашно София мел
50 г мазнина ( олио/ масло)
250 мл прясно мляко
1/2 кубче. мая
50 г захар
1 яйце
щипка сол

За крема:
1 пудинг шоколад
100 г тъмен шоколад

Още:
масло
захар

Започваме като замесваме тестото. За целта затопляме леко млякото до гладко и разтваряме в него захарта и маята и оставяме да шупне. През това време в купата на миксера ( или на ръка)  слагаме останалите съставки за него. ( Стана чудесно, че имах това брашно под ръка, защото не само исках да го тествам, но и е точно 500 г)

                               
Прибавяме и маята и пускаме да се меси. Аз преценявам по време на този процес дали тестото има нужда от още малко олио, вода или още брашно, като прибавям от тях ( ако е необходимо)  по ръбчето на съда, за да се интегрира постепенно.
След няколко минути имаме хубаво, гладко, меко, но не лепнещо тесто.

                             

Поставяме го в леко намазнена с олио купа и покриваме със стреч фолио за да втаса на топло.
През това време може да направите крема, или да го направите преди това.
За него пригответе пудинга според указанията и когато е готов, прибавете един начупен на ситно черен шоколад, за да засилите вкуса. (Ако искате по-твърд крем, прибавете и масло) Оставете да изстине и да стегне.

                             

След като тестото е готово, го разделяме на осем равни части, а след това оформяме на топчета. 
Всяко топче правим на фитил с дължина около 40 см.

                             

Навиваме го върху метална форма за каноли, която леко сме намазали с олио. Хубаво е да направите навивката максимум три пъти, за по-стабилни и пухкави понички.
Ако нямате такива формички, направете си цилиндърчетата от кухненско алуминиево фолио - аз също си изфабрикувах няколко, защото нямах толкова бройки от металните.


Наредете ги в тава с хартия за печене, с разстояние между тях и печете на 180 градуса, докато порозовеят апетитно - около 25 минути :) 
Аз пекох на два пъти по четири бройки в тавата. 


Готовите понички оставете за малко да починат и извадете формичките, които ще ви трябват за втората порция например :) 
В по-широка купичка разтопяваме масло, в което ги овалваме, а след това ги пъхаме една по една в найлонова торбичка с кристална захар и раздрусваме, за да може захарта да полепне добре по тях.

                        

След това със шприц или просто друга торбичка, на която сме отрязали единия край, шприцоваме крема в поничките.


Е, не! Няма такава вкусотия! Поничка ли е, кифла ли е, кремка ли е...дори не ме интересува. Искам да ям до пръсване :)


Ще се радвам да ги опитате и да ми споделите впечатленията си в коментарите по-долу или на страничката на блога във фейсбук, където може да ми изпращате и снимки на вашите творения по мои рецепти.



До сладки срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...